В шарена черга, простряна пред мен,
Пътеки преплитат се, ден подир ден:
Тук лудо-младо задява момите,
Там чедо се ражда, а старец отлита.
Пръсти напрягам над стана със страх.
Блянове вплитам. Копнея за тях,
А те се изплъзват като самодиви
На коне хвъркати, с разпилени гриви.
Тогава отпускам без сили ръце,
Изсъхва от чакане мойто сърце,
Гобленът кенарен изгубва и смисъл и цвят.
Но щом се поклатя – подпираш ме Ти,
Утеха ми носиш край живи води
И вплиташ ме шарен в платното на идния свят.
Душата ми тихо, тихо ще уповава
Само на Тебе – Ти си моя канара
И мойте пътеки в Твойто платно ще втъкава
С внимателни пръсти Твойта умела ръка.
Шарена черга. Животът лети.
Майсторски сплиташ нишките Ти,
А аз ту се смея, ту горко ридая,
Ту всичко разбирам, ту нищо не зная.
Тогава отпускам…
Но щом се поклатя…
Душата ми тихо…
…с внимателни пръсти Твойта умела ръка.
Leave a Comment